Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2008 13:54 - Когато отворих широко затворените си очи
Автор: zabavni Категория: Изкуство   
Прочетен: 840 Коментари: 0 Гласове:
0



Когато отворих широко затворените си очи

         Нали знаете как хората живеят живота си? Мечтаенето за приключения или нещо, което да разнообрази монотонния им, жалък и загубил смисъл и причина живот.

         Това беше част от мен. Някога. В друг живот. В друг свят. Свят без светлина, без мрак. Само вечна сивота.

И по-натам видя мъже

Със шиш, вързани с въже.

До тях ножове, брадви в кръв

И на една невинна връв,

Удушила новородено,

Там място беше отредено.[1]

          Израснал сам, без родители или приятели. Сам в този жесток, безцветен свят, аз оцелях като се превърнах в един от онези стражи, които се грижеха всичко да върви според правилата. Правилата на играта. Играта, която беше синоним на смърт. Смъртта, която беше освобождение.

Езикът е безсилен даже

Отчасти всичко да разкаже.

          Спомням си отново за времето, когато ножът ми се забиваше отново и отново в поредното куче, което беше решило, че да измамиш Играта бе ненаказуемо. Дишането ми беше спокойно, погледът студен и без емоция, докато не прокарах език по кървавия нож. Тогава се появяваше еуфорията от добре свършената работа. Тогава се появяваше похотта, която трябваше да се засити. И тогава се появяваше моят партньор, готов да засити нуждите ми.

Потъна всичко в мрак за миг.

Замря и рев, и стон, и вик.

          И дойде денят, в който те се появиха. Ясно беше, че ще се опитат да унищожат Играта, или беше унищожаването на “Дъждът”, на тази отрова, която пълнеше джобовете на садистите, които ме третираха като куче. Нямаше значение, докато имах покрив над главата и свят, пълен с кръв и болка, не ме интересуваше, с тези мисли се приготвих за срещата с новата ми плячка.

Изглежда, идеше тепърва

И тая нощ й беше първа.

         Луната беше червена със син кръг около нея. Сенките, които хвърляше, бяха перфектни за криене, но и много неприятни за останалите, които бяха с мен. Очите ми отдавна бяха свикнали с тъмнината на нощта, но не и със светлината на тези животни. И дойде време за сблъсъка между нас. Гърмеж на оръжия, свистене на ножове, тела, паднали като безформени маси на земята, реки от кръв и карантии в краката ни, неконтролируема жажда и садистично удоволствие. Това беше само повърхността на изпълнения със страдание и емоции “балон” около нас.

Без плочи гробове бяха

И мъртвите във тях лежаха,

И бяха в бели облекла

Съсухрените им тела.

          Накрая бяхме само аз и той. Садистичното ми чувство за хумор намираше ситуацията изключително забавна. Врагове, това бяхме двамата, но може би и нещо друго. Забутах тези мисли в някое далечно кътче на ума ми и се подготвих да го довърша. Засилих се към него и спрях, когато ме прониза със загорещен и гладен поглед. Замръзнах. Никога не бях си и помислял, че ще срещна друг като мен. Грешах, той не беше като мен. Докато Сусано[2] беше моята сянка, Бякко[3] беше неговата. Загубен в мислите си не забелязах, че той започна да говори. Съсредоточавайки се върху думите му, аз останах като попарен. С ококорени очи, с нескрит шок усетих как целият ми свят се сгромолясва, а аз не можех да направя нищо. За първи път чувах за другия свят, за който си забранявах да мисля и то толкова открито. Духом и телом се освободих от ада, който беше мой дом. Как можеше непознат да ме разтърси толкова много само с няколко избрани речи, че да загубя себе си?

         Паднах на колене и усетих първите капки на дъжда да отмиват кръвта от лицето ми. Колко ли време беше минало, че дочаках бурята да започне своя танц? Студените сълзи на Сусано се смесиха с моите горещи, стичащи се свободно по лицето ми. Някой ме прегърна, след няколко секунди замъгленото ми зрение регистрира, че това е същия този, който ме уби. Защо, защо, защо? Това кънтеше в главата ми и после нищо. Загубих съзнание.

А там в клонака, настрана,

Обеси се една жена.

          Светлина, силна, неизчезваща и непоколебима. Това видях, когато се върнах към живота. Той беше тук отново и с почуда осъзнах, че всъщност все още бяхме там, прегърнати на същото място, но не беше същото... или беше. Не знаех, вече нищо не знаех.

За да изглеждат по-зловещи,

Те всичките държеха свещи…

          Мисля, че това беше началото на новия ми живот. Моментът, когато той отвори широко затворените ми очи. Реших да започна нов живот и да се събудя от сивотата на досегашния или по-точно на миналото ми съществуване.

Спомни се всичко туй, когато

Се пльоснеш в яма или блато,

Или те срещне дух-злодей…

          И врагът ми, който ме изцели от болестта, която ме разяждаше, заби ножа си в гърба ми. Очаквах го. Все пак той беше тук, за да унищожава, а не да спасява. Но заради целеустремеността си да свърши това, за което беше нает, той ме спаси, използва, манипулира и захвърли За жалост той свърши като куче, давещ се в собствената си кръв, чувайки тихо “Благодаря” преди да отиде в ада, от който аз излязох.

… прострян на гръб сред тях

в окови стар един разбойник,

и той за щастие покойник.

Седя си аз сега, загледан в същия враг с усмивка на лице и протегната ръка и мисля, че е мой ред да го спася. Както прекарах последните години да отварям затворените очи на други като мен. Сега е твой ред. Твой ред да се върнеш при мен и да изпиташ това, което и аз изпитвам към теб. Ела. Нека ти покажа какво значи да си събуден с бистра глава и да забравим, че някога бяхме врагове…

Не го уплаши злият дух…

          Вече знаем скритата истина за нас. Той и аз, не врагове, а любовници. Будни и прогледнали след толкова години.

 

                                                                             Теодора Чаушева



[1] Използвана е поемата ”Том О`Шентър” на Робърт Бърнс

[2] Сусано-в яп.митология бог на бурите и гнева,известен с буйния си нрав и  склонността си към двубои с другите богове

[3] Бякко-в яп. Митология-Белия тигър на спасението, носещ в себе си духа на велик воин, който се преражда веднъж на 500 одини в човек,склонен към добри дела



Тагове:   очи,   отворих,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zabavni
Категория: Изкуство
Прочетен: 17736
Постинги: 8
Коментари: 3
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031